Коментар от Даниел Смилов:В началото една задача за трети клас по случай

Коментар от Даниел Смилов:

В началото една задача за трети клас по случай 15-и септември. Изчислете икономическото въздействие на еврочленството, като знаете, че България (член на ЕС) и Сърбия (кандидат) са страни, които са сходни по население, нрав, просвета, историческо развиване и сриване на стопанската система през 90-те години на предишния век. Сърбия е по-близо до индустриалния център на Европа и обичайно е била малко по-богата страна от България през модерната си история. Отчетете също по този начин, че до 2007-2008 година Брутният вътрешен продукт на двете страни е на процедура еднакъв. Настоящата обстановка наподобява по този начин:

Брутният вътрешен продукт България 2022 година - Щатски долар 86 милиарда
Брутният вътрешен продукт Сърбия 2022 година - $ 63,5 милиарда

Средна работна заплата България 2023 година - $ 1058,9

Средна работна заплата Сърбия 2023 година - $ 783,55

(Отговорът е в края на текста.)

Членството на България в Европейския съюз е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на страната в модерната ѝ история. При това " случило "  не е подобаваща дума, тъй като европейското участие е реализирано посредством съзнателните старания на доста хора. Но в крайния резултат има и известна доза шанс, тъй като не са малко и тези, които работиха и работят против него.

Какво носи еврочленството на България

В резултат от това участие България попадна в групата на най-развитите европейски страни и стартира да съкратява исторически наложилата се огромна дистанция спрямо тях. В началото на 21-и век Брутният вътрешен продукт на България е 20-25% от междинното за Европейски Съюз. Сега е близо 60%. Заплатите на българите бяха към 100-200 евро на месец в края на 90-те години на предишния век. Днес, въпреки и най-ниската в Европейски Съюз, междинната заплата в страната гони 1000 евро. Темповете на наваксване са мудни и България изостава от Румъния да вземем за пример, която към този момент е достигнала 75% от междинния Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз. Но нашата посока на развиване е вярна и би трябвало да бъде поддържана с самообладание и доста сила.

Затова положението на Европейски Съюз е изключително значимо за България. Речта пред Европейския парламент на Урсула фон дер Лайен от тази седмица в действителност беше доклад на едно релативно сполучливо справяне с поредност от рецесии. Пандемията от Ковид сподели, че когато е належащо, Европейски Съюз може бързо да се координира за общи, солидарни дейности. Беше основан Фонд за възобновяване и резистентност, който съвсем удвои бюджета на Съюза за програмния интервал от седем години. Това даде глътка въздух на по-уязвимите стопански системи (като нашата), които получиха безплатни грантове и благоприятни условия за нисколихвени заеми. Бяха закупени и най-хубавите ваксини, които заради суеверия ние не използвахме, само че по този начин или другояче опцията я имахме като страна членка. (Цената на отхвърли от нея беше свръхсмъртност от 100 000 души за интервала на болестта - антирекорд в международен мащаб.)

Мнозина не имаха вяра, че Европейски Съюз ще работи като обединен индивид във връзка с войната в Украйна, само че несъмнено са останали сюрпризирани. Европейски Съюз групово постановяваше и постанова наказания на Русия, а и съумя да не се поддаде на изнудването от съветската страна с газ и други енергоносители. Да, имаше доста висока инфлация, само че и тя като цяло беше овладяна. Същевременно поддръжката на Европейски Съюз за Украйна е забележителна и безсрочна. Нейното участие в Европейски Съюз е и стратегическа цел на целия Съюз, въпреки да е ясно, че това участие ще отнеме време.

Самият факт, че Европейски Съюз съществено мисли за разширение - първо към Западните Балкани, а по-късно към Украйна и Молдова - е индикативен за положителната форма, в която Съюзът се намира. Това би трябвало да радва и успокоява българите, тъй като Европейски Съюз е общата рамка, в която нашата страна се развива и на която разчита.

Като цяло българите в действителност не слагат участието на страната в Европейски Съюз под въпрос - конституционни болшинства го поддържат, а над половината от хората считат, че Европейски Съюз се развива добре. Въпреки това обаче в България, както и в други страни на Европейски Съюз, има евроскептични гласове и даже такива, които биха желали Съюзът да се разпадне. С какво се изяснява съществуването на такива политически сили, които макар очевидните преимущества на ЕС водят политика против еврочленството?

Кой и за какво работи против Европейски Съюз

В България нормално известните причини гласят, че съперниците на Европейски Съюз са някакъв тип " копейки " - хора, които по един или различен метод са подвластни от Русия и се регистрират пред госпожа Митрофанова в съветското посолство. Дори президентът Радев не може да се отърси от сходни подозрения, които постоянно стартират с съмнението, че неговата кандидатура е била координирана с съветския шпионин военачалник Решетников (да не се бърка с художника Решетников, създател на картината " Пак двойка " ).

Тези причини в огромната си част наподобяват на градски фолклор, само че несъмнено има и хора, за които се отнасят годно. Въпросът е обаче, че моторите на евроскептицизма не могат да бъдат сведени до сходни същински или мними зависимости. Посланията на политически бизнесмени против Европейски Съюз и в интерес на Русия попадат на плодородна почва - както у нас, по този начин и в чужбина - поради следните аргументи:

Конституционализация на политиката: България се развива стопански добре макар невижданата политическа неустойчивост през последните години, тъй като доста политики са предпазени на конституционно или квази-конституционно равнище. Курсът на лв. по отношение на еврото е 1,9558 и това не може да се промени поради валутния ръб, ERM 2 и идното участие в еврозоната. Прекият налог е плосък и е 10% - това също се е трансформирало в нещо като конституционна спогодба. Страната е член на НАТО и има външнополитически отговорности, които също са изведени от рутинната политика. Всичко това дава непоклатимост, само че в същото време новосъздадените партии нямат доста пространство за разграничение от старите по наличие. Затова някои от тях се радикализират и стартират да желаят референдуми за излизане от Европейски Съюз, НАТО и паричната политика на Европейски Съюз (на която България е член, въпреки и с дерогация);

Опортюнизъм в постоянна среда: Тъй като конституционните и квази-конституционните ограничавания основават постоянна среда, даже мейнстрийм играчи като Румен Радев и Българска социалистическа партия се изкушават да пробват да поразклатят системата за партийни и електорални изгоди. Те си мислят, че става дума за калкулиран риск - България няма да излезе от Европейски Съюз, само че за какво да не завоюват някой различен глас с патриотарска и антиджендърска изразителност. По сходна логичност Борис Джонсън застана зад Брекзит през 2016 година - надяваше се хем Обединеното кралство да остане в Европейски Съюз, хем той да стане министър-председател. Планът му на половина успя;

Скачени съдове: Колкото по-шумни са " Възраждане ", толкоз по-голямо опрощение има за съществуването на " проевропейски "  партии, пък даже и с корупционна известност, които да избавят страната от националпопулизма. Симбиозата сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и " Възраждане "  като цяло е невероятна: на процедура в това Народно събрание има различно болшинство, което постоянно може да се задейства. Основата му е, че тези партии са си инструментално потребни една на друга;

Културни войни: Конституционализацията на политиката във финансовата (а и данъчната) сфера оставя пространство за междупартийно съревнование в културната област. Затова следим прекалено патриотарското пердашене в гърдите, издигане на флагове на пилони, обвинения в изменничество и свръхупотреба на словосъчетанието " народен интерес ". Идеята е, че по този начин, без да се направи пакост в стопанската система, могат да се натрупат електорални точки;

Пълзяща антисистемност: Политиката в страната лека-полека добива съдържателно антисистемен темперамент. Засега никой не отхвърля демокрацията, само че се постанова всеобщо оклеветяване на партии, парламент и избори. Генерира се съмнение към системата като цяло. Русия, Путин и имунизациите в действителност са мотиви и знаци, които активизират тези антисистемни настроения. Затова и антиваксърите са путинофили по принцип - не единствено у нас, а и в Европа.

Ум цари, разум робува

От тази гледна точка евроскептицизмът и путинофилството в България не бива да бъдат обсъждани (само) като пропагандна интервенция на враждебна все още страна. ДАНС и службите би трябвало да работят по-добре, само че казусът няма да се реши посредством тях. Необходимо е по-сериозно вглеждане във вътрешната политика. Без да се разрушават или анулират конституционализираните нейни елементи, да се направи опит изобретателно да се отговори на действителни проблеми. Един от тях е налагащата се огромна разлика и неравноправие сред столицата и останалата част от страната. Вътрешнодържавното неравноправие нараства в целия развъртян свят (към който вече и ние принадлежим с някои уговорки). Изоставането на страната (а и на Европа като цяло) във върхови технологии, изкуствен интелект и така нататък също е значим систематичен проблем. И, несъмнено, извънредно време е българската политика да се поизчисти (а не поизпере) от компрометирани политици. Това са трите мегазадачи, които ще дефинират европейското бъдеще на страната.

А другояче отговорът на задачата за икономическата роля на еврочленството е явен. България щеше да бъде най-малко с една четвърт по-бедна без него. А в случай че бяхме се справили с корупцията и завладяването на страната, в случай че водехме политики като тези на Румъния, щяхме да сме и още по-напред по отношение на съседите ни, които не са страни членки на Европейски Съюз. Но разум цари, разум робува и най-много - занимава се с птицевъдство на дребно.

*****

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.